Решение на съда във вр. със сроковете за изплащане на обезщетения по "Гражданска отговорност"

РЕШЕНИЕ ОТ 28.11.2008 Г. ПО КНАХД № 4348/2008 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ ГРАД

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, София-град, ПЕТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Б.

ЧЛЕНОВЕ: Б.М., М.П. при участието на секретар С. Г. и прокурор Д. К. като разгледа докладваното от съдия Петрова КНАХД № 4348 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение 2-ро от ЗАНН.

С решение от 18.06.2008 г. постановено по НАХД № 4220/2008 г. Софийски районен съд, НК, 18 състав е потвърдил Наказателно постановление № Р-10-114/24.03.2006 г., издадено от заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ направление "Застрахователен надзор", с което на Застрахователно дружество "ЕВРО ИНС" АД гр. София, е наложена "имуществена санкция" в размер на 3 000 лева, на основание чл. 319, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за нарушение на чл. 18 от Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЗД "ЕВРО ИНС" АД чрез юрк. Б. с посочени касационни основания нарушение на материалния закон, по съображения, че застрахователя е спазил тримесечния срок по чл. 271, ал. 1 от КЗ. Алтернативно се поддържа, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и съобразно ТР № 1/2007 г. на ВКС се иска съдът да упражни правомощието си за прилагането му.

Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по подробни съображения в представени писмени бележки.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна.

Административен съд, София - град, като прецени събраните по делото доказателства и доводите в касационната жалба, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

За да потвърди наложената санкция, СРС е приел от фактическа страна, че жалбоподателят - касатор в настоящото производство - е застраховател, който извършва застрахователна дейност по задължителни застраховки "гражданска отговорност" на автомобилистите и че на 20.09.2007 г. при него постъпило искане от увредено лице за завеждане на претенция за изплащане на обезщетение вследствие настъпило ПТП при което виновният водач има сключена с "ЕВРО ИНС" АД застраховка гражданска отговорност. Въз основа на това искане била образувана щета № 15-27917/03.10.2007 г. На 13.12.2008 г. увреденото лице С.Б. и съпругът й подали жалба вх. № 91-02-759/13.12.2007 г. до КФН за това, че застрахователят неоснователно забавя изплащането на застрахователното обезщетение по цитираната щета. При проверката било установено, че в 15-дневния срок от датата на подаване на искането за изплащане на обезщетение застрахователят неоснователно не се произнесъл, като не е изисквал допълнителни доказателства по чл. 105, ал. 3 от КЗ. В тази връзка бил съставен АУАН № Р-06-43/24.01.2007 г. от св. Р.М. за нарушение на чл. 18 от Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени от моторни превозни средства. Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното пред СРС НП 0 Р-10-114/24.03.2008 г.

Горната фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. При тези фактически данни СРС е потвърдил изцяло наказателното постановление.

Решението е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на страните подробно и правните му изводи за установеност на нарушението от обективна страна и относно липсата на предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН в случая, се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат повтаряни в настоящото решение.

Възраженията в касационната жалба са свързани с твърдения, че застрахователно дружество е приключило щетата в тримесечния срок по чл. 271, ал. 1 от КЗ, а 15-дневният срок по чл. 18 от Наредба № 24/08.03.2006 г. има указателен характер.

Ответникът по касация възразява, че 15 - дневният срок по чл. 18 от наредбата, съответства на този, визиран в чл. 107, ал. 1 от КЗ и е в рамките на 3-месечния срок за окончателно приключване на щетата.

Възражението на ответника е основателно. Предвиденият в закона 3-месечен срок за окончателно произнасяне на застрахователя по претенция, свързана със задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не го освобождава от задължението му да определи и изплати, респективно откаже изплащането на застрахователно обезщетение в 15 - дневен срок от постъпване на искането, при положение че не е изискал други доказателства от увреденото лице /арг. от чл. 18 от Наредба 24/08.03.2006 г., чл. 107, ал. 1 и чл. 271, ал. 1 от КЗ/.

По делото е безспорно установено, че при завеждането на процесната щета "ЕВРО ИНС" АД не е изискало допълнителни писмени доказателства от увреденото лице във връзка с установяване на вредите и определяне размера на обезщетението. Такива не е изискало и впоследствие. Ето защо за този застраховател, 15 - дневния срок по чл. 18 от Наредба № 24/08.03.2006 г. за произнасяне по щетата на Славка Бечкова тече от датата на завеждането й - 20.09.2007 г. В този срок дружеството - касатор е следвало не само да определи обезщетението, но и да го изплати. За последното обстоятелство в съдебното производство не се ангажирани никакви доказателства от страна на касатора. След като застрахователят не е изпълнил задължението си в нормативно установения срок, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 319, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането.

Предвид гореизложеното съдебното решение на СРС, с което е потвърдил атакуваното наказателно постановление съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, СОФИЯ-ГРАД, ПЕТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18.06.2008 г. на Софийски районен съд, НК, 18 състав, постановено по НАХД № 4220/2008 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 


РЕШЕНИЕ ОТ 14.11.2008 Г. ПО КНАД № 5522/2008 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ ГРАД

Административен съд - София град, ІІ-ри КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 17 октомври през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Славейкова

ЧЛЕНОВЕ: Добринка Андреева, Владимир Николов при секретаря Макрина Христова и при прокурора Ранчев, като сложи за разглеждане кнад № 5522 по описа за 2008 г., докладвано от съдия Славейкова, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК във вр. чл. 63 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ЗПК "ЛЕВ ИНС" АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис ІІІ" № 41 срещу РЕШЕНИЕ от 04.07.2008 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, 110 състав по нахд № 2599/2008 г., с което е потвърдено наказателно постановление № Р-10-157 от 06.08.2007 г., издадено от заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ направление "Застрахователен надзор", с което на основание чл. 319, ал. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за нарушение на чл. 271, ал. 1 вр. ал. 2 КЗ.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕ от 04.07.2008 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, 110 състав по нахд № 2599/2008 г. и по същество на спора за бъде отменено наказателно постановление № Р-10-157 от 06.08.2007 г., издадено от заместник председателя на Комисията за финансов надзор.

Ответникът по касационната жалба заместник председателя на Комисията за финансов надзор оспорва жалбата

Представителят на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА счита жалбата за неоснователна.

Административен съд - София-град, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания прилагайки нормата на чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със съдебно решение от 04.07.2008 г. СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, 110 състав по нахд № 2599/2008 г. е потвърдил наказателно постановление № Р-10-157 от 06.08.2007 г., издадено от заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ направление "Застрахователен надзор", с което на основание чл. 319, ал. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) на ЗПК "ЛЕВ ИНС" АД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за нарушение на чл. 271, ал. 1 вр. ал. 2 КЗ. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е събрал като доказателства по делото показанията на актосъставителя Ангел Тодоров Ангелов, както и писмените доказателства, представени с наказателното постановление. Въз основа на тях е обосновал правен извод, че касаторът е осъществил нарушение по чл. 271, ал. 1 вр. ал. 2 КЗ, като не е изпълнил задължението си да се произнесе в законоустановения 3-месечен срок по претенция за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка "гражданска отговорност", заявена от Янка Каталиева в офиса на застрахователното дружество в гр. Варна на 20.07.2006 г.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови доказателства. Съобразно чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение на СРС, НК, 110 състав е валидно и допустимо. Касаторът оспорва правилното приложение от районния съдия на материално правните норми на чл. 271, ал. 1 и ал. 2 КЗ.

Настоящата касационна инстанция възприема съобразно чл. 220 АПК установените от първостепенния съд факти - на 20.07.2006 г. Янка Георгиева Каталиева подала уведомление до ЗПК "Лев инс" АД уведомление за настъпило застрахователно събитие, по което е образувана щета № 03015000-3236106/20.07.2006 г. Молителката приложила към уведомление писмени доказателства, сред които и решение № 903/02.05.2006 г. на РС гр. Варна за отмяна на издаденото срещу нея наказателно постановление. С писмо изх. № 3584/04.12.2006 г. касаторът е отговорил на собственика на увредения автомобил, че отказва да изплати застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност", защото не е установена по безспорен начин вината на причинителя на вредата.

Разпоредбата на чл. 271, ал. 1 КЗ установява задължение за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в срок не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред застрахователя - в случая в тримесечен срок, считано от 20.07.2006 г. Възможностите за застрахователя за произнасяне са посочени в чл. 271, ал. 2 КЗ:

1. да определи и изплати размера на обезщетението, или

2. да даде мотивирано становище по предявените претенции, когато отказва плащане или когато основанието и размерът на вредите не са били напълно установени.

Когато застрахователят прецени, че документите по чл. 271, ал. 1 КЗ са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, той може да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица - чл. 271, ал. 4 КЗ. За застрахователя съществува и задължение по чл. 105, ал. 3 КЗ да уведоми потребителя на застрахователната услуга за доказателствата, които трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията си. Допълнителни доказателства обаче може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждане по изречение първо - отново, считано от 20.07.2006 г. в конкретния случай. В случая не е имало спор, че застрахователят не е изисквал допълнителни доказателства за установяване на претенцията на Янка Каталиева. Разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 24 от 08.03.2006 г. на КФН (Наредба № 24/06 г.) за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства установява същите срокове за произнасяне по претенции по застраховка "гражданска отговорност" - 15-дневен срок след представяне на всички изискани документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите, но не по-късно от 3 месеца от датата, на която претенцията по застраховката е била заведена.

Правилно е тълкуването на закона, дадено в обжалваното наказателно постановление и възприето от районния съдия, че разпоредбата на чл. 271, ал. 2 КЗ дава възможност на застрахователя за произнасяне в различен смисъл: 1. да определи и изплати обезщетение; 2. да направи мотивиран отказ или 3. да даде мотивирано становище, когато основанието и размерът на вредите не са били напълно установени. Тези възможности за произнасяне от страна на застрахователя в 3 месечния срок от предявяване на претенцията са посочени по идентичен начин в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 24/06 г. - застрахователят е длъжен да даде писмено мотивирано становище, когато намери, че основанието или размера на вредите не са напълно установени, а когато няма основание за отказ за плащането, но определени обстоятелства не са били установени, застрахователят е длъжен да ги посочи заедно с доказателствените средства за тяхното установяване при спазване разпоредбите по чл. 105 от Кодекса за застраховането. Т.е. предоставените от закона възможности по чл. 271, ал. 2 КЗ вр. чл. 271, ал. 4 вр. чл. 105, ал. 3 КЗ му дават възможност да реагира на заявената към него претенция по застраховка "гражданска отговорност" като изиска допълнително доказателства, като укаже на лицето, какви обстоятелства не са установени, като направи мотивиран отказ, като определи и изплати обезщетение и на последно място по аргумент на чл. 271, ал. 2, т. 2, предл. последно КЗ - като даде мотивирано становище, когато намери, че основанието и размерът на вредите не са били напълно установени. В конкретния случай застрахователят ЗПК "ЛЕВ ИНС" АД нито е изискал допълнителни доказателства в срока по чл. 105, ал. 3 КЗ, нито се е произнесъл в някой от горепосочените варианти по чл. 271, ал. 2 КЗ.

При така установената фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон във връзка с касационното оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, като е приел, че касаторът е осъществил състава на нарушението по чл. 271, ал. 1 КЗ, като не се е произнесъл по претенцията на Янка Каталиева в тримесечния срок от завеждането й на 20.07.2006 г. Правилно е посочено от районния съдия, че нарушението е формално и е осъществено с пълното бездействие на касатора в тримесечния срок по чл. 2711, ал. 1 КЗ, считано от 20.07.2006 г. В жалбата до СРС и в касационната жалба са посочват оплаквания, че на заявителката Янка Каталиева е разяснено, че претенцията й е недоказана (липсват доказателства за подобно разясняване), както и че следва да представи влязъл в сила съдебен акт с официална заверка от съда - в преписката няма доказателства и в тази насока. По вече изложените съображения застрахователят може да предяви подобни допълнителни изисквания за представяне на доказателства или за установяване на релевантни факти, но по делото липсват данни касаторът да е предприел тези действия в срока по чл. 105, ал. 3 КЗ. Ето защо тези възражения правилно са приети за неотносими към административно наказателната му отговорност, след като същият не ги е заявил в срока по чл. 105, ал. 3 КЗ, а не може да ги заяви едва в производството по ангажиране на административно наказателната му отговорност - нарушението в случая е формално и предявените претенции към заявителя на щетата биха били относими, ако са направени в срока по чл. 105, ал. 3 КЗ и по делото има доказателства в тази насока. Ето защо е напълно неоснователно възражението на касатора, че срокът по чл. 271, ал. 1 КЗ тече от комплектоване на преписката - в закона изрично е посочено, че срокът тече от предявяване на щетата, а в случая касаторът не е изисквал допълнителни доказателства за комплектоване на преписката, за да може да претендира, че спрямо него не е започнал да тече този срок.

Поставеният от касатора въпрос за вината на лицето, сключило застраховка "гражданска отговорност" също може да се дискутира в производството пред него като основание да се откаже изплащане на обезщетение или да се изискат допълнително доказателства от лицето, като тези действия задължително бъдат предприети в сроковете по чл. 105, ал. 3 или чл. 271, ал. 1 вр. ал. 2 КЗ. В случая обаче застрахователят не е предприел подобни действия, поради което е следвало да изиска допълнителни доказателства за вината от заявителя на щетата, а не да заявява такива претенции в образуваното административно наказателно производство. Ето защо изводът на административно наказващия орган, възприет от СРС, че в административно наказателното производство въпросът за вината на лицето, сключило застраховка "ГО" е правилен и законосъобразен. Този въпрос има отношение към отговорността на застрахователя по застраховка "ГО" и може да го мотивира да откаже обезщетение, но не е относим към формалното нарушение на сроковете по чл. 271, ал. 1 вр. ал. 2 КЗ. Правилно е становището на СРС, че по чл. 319, ал. 1 КЗ се ангажира отговорността на юридическото лице - застраховател, поради което в административно наказателното производство не се поставя въпроса за неговата вина.

Поставеният от касатора въпрос относно "неприложимостта на ГПК" е изведен от общия контекст на текста на обжалваното наказателно постановление. В обжалваното пред СРС НП № Р-10-157 от 06.08.2007 г. е посочено, че сроковете за произнасяне от страна на застрахователя са императивно посочени в нормите на Кодекса за застраховането, поради което тези срокове не могат да бъдат обвързвани със сроковете по ГПК за произнасяне от страна на съда по въпроса за вината на лицето. Това становище на АНО, възприето от районния съдия, напълно съответства на закона по вече изложени по-горе съображения във връзка с възможността за застрахователя да изиска допълнителни доказателства във връзка с влизане в сила на съдебно решение или направо да откаже да изплати обезщетение, но в никакъв случай не може да бъде основание за бездействие, т.е. за непроизнасяне в срока по чл. 271, ал. 1 вр. ал. 2 КЗ.

Относно размера на имуществената санкция АНО съобразно чл. 27, ал. 2 ЗАНН следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая обаче както вече се посочи се касае за безвиновна отговорност на юридическото лице - застраховател, поради което при определяне размера на имуществената санкция не могат да се обсъждат въпроси, свързани с вината или други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. За да определи имуществена санкция над законоустановения минимум от 1000 лв. АНО е взел предвид продължителността на нарушението. Тези доводи са възприети от районния съдия при осъществения съдебен контрол на приложението на чл. 27 ЗАНН, който е съобразил освен продължителността на бездействието също и обстоятелството, че застрахователната преписка е изцяло комплектована с предявяване на претенцията на 20.07.2006 г. и от застрахователя не са изисквани никакви допълнителни доказателства от увреденото лице. Т.е. застрахователят не е предприел никакви действия в рамките на законоустановения тримесечен срок - както по изискване на допълнителни доказателства по смисъла на чл. 105, ал. 3 КЗ, така и по даване на становище, че основанието или размера на вредите не са установени съобразно чл. 272, ал. 2, т. 2, предл. последно КЗ. Ето защо материалния закон по определяне размера на имуществената санкция също е приложен правилно като е съобразено цялостното поведение на нарушителя - пълно бездействие както в сроковете по чл. 105, ал. 3 и чл. 271, ал. 1 вр. ал. 2 КЗ, така и в сравнително продължителен период след изтичане на срока по чл. 271, ал. 1 КЗ за произнасяне - срокът за произнасяне е изтекъл на 20.10.2006 г., докато застрахователят е отговорил на 04.12.2006 г. Ето защо размерът на санкцията над законоустановения е определен правилно.

По тези доводи и аргументи, касационната инстанция приема, че СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ от 04.07.2008 г. на СРС, НК, 110 състав е ПРАВИЛНО и при условията и по реда на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Административен съд - София-град, ІІ Касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение от 04.07.2008 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, 110 състав по нахд № 2599/2008 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 223 АПК и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ArtCreativeFace Like Button Module